Има поне две много интересни традиционни събития, които жителите на село Черни Вит обичат и провеждат всяка година с нужната доза съхраняване на традициите. Едното от тях е известно като Жива картина на паметника на Дядо Нейо и се състои във възстановка на укриването на видния патриот Георги Бенковски. Той намира убежище тук, малко преди да загуби живота си след убийство от турците. Именно затова една от пещерите тук се нарича Бенковска в чест на Бенковски и неговите четници, които открито обявяват отпор на османците и са сред първите борили се по време на Априлското въстание. Никола Войновски и Илия Пандурски пък са имената на други двама четници, само че от редиците на Ботев. В края на юни се разиграва подобна „жива картина“ и пред техния паметник, намиращ се в местността Десектар. Традиционният фолклорен събор е другото голямо местно събитие, което се посреща с огромен интерес от местните хора.
Сцената за събора в Черни Вит е разположена в центъра на селото, където отвсякъде се виждат зелени растения на възраст от векове. Пъстротата и празничното настроение, които витаят навсякъде във въздуха, дават основание на младите хора да наричат събитието „фестивал“. Северната централна част на България е основната точка, откъдето идват групите и се събират тук, за да изнасят репертоари за публиката. В края на осмия месец от годината винаги се стига до този събор, чието датиране трябва да отнесем към 1980-та година. Тогава е неговото първо издание и по този повод има подробно описание от страна на Марин Иванов. Това е радетел за събиране и съхранение на събора, а неговите описателни думи от 1979-та година и до днес са запазени и се считат като основополагащи при започването на тази традиция. Според него фестивалът започва да се прави с огромен мерак и желание, защото във въпросния период голяма част от хората са истински и живи носители на фолклора. Отношението към традициите и културата е естествено, което допринася за естественото изпълнение на песните и танците. Първото издание на събора съвсем очаквано е доста колоритно, а мястото на неговото провеждане е училищният двор.
В Черни Вит тогава пристигат първите участници от планинските села, като за придвижване използват собствените си волски коли. И понеже децата следят с много интерес и трепет всичко случващо се, общината не се колебае да въведе събора като традиционно провеждащ се и като добър начин за съхранение на местните обичаи и традиции. Не на последно място, благодарение именно на фолклорните танци и песни младите могат да научат много неща за родния си край. Селата и градовете в областта с течение на времето се включват в събора и по този начин той се разширява. Но тук освен това има и друг събор, известен като окръжен и който започва изданието си от 80-те години на миналия век. Елена Стоин произнася паметна реч – тя е дъщеря на видния роден фолклорист Васил Стоин. Според нея всичко представено на сцената е изворен и български фолклор в най-чист вид. Така оценката ѝ се превръща в еталон за правилността на поетия път.
